В Белоградчик посрещнаха копие на чудотворната икона на Света Богородица – Проговорившая
В Белоградчик бе посрещнато копие на чудотворната икона на Пресвета Богородица – Проговорившая, намираща се в олтара на храма в манастира ,,Свети Георги Зограф “ в Света Гора на Атон и нарисувана от светогорски монах. Иконата е осветена в манастира и е подарена от благочестиво семейство за храма в скалния град, където остава за поклонение.
С камбанен звън и тържествено богослужение православният храм „Свети Георги Победоносец“ в Белоградчик посрещна копие на чудотворната икона на Пресвета Богородица „Проговорившая“, наричана още, „Чуваща молитвите“., почитана в Света гора Атонска и в Зографския манастир „Свени Георги Зограф“.
Църковното тържество събра множество миряни, които с вяра и благоговение прекрачиха прага на храма, за да се поклонят пред светинята и да отправят молитви към Божията Майка.
Много от поклониците, които посещават зографския манастир, отиват и до тази доста непристъпна пещера – споделя отец Рафаил.
В съботния ден, когато църквата почете паметта на Свети Свещеномъченик Автоном и Отдание на Рождество Богородично, Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Пахомий възглави светата Богослужба в храма ,, Свети великомъченик Георги Победоносец “ в град Белоградчик.
По време на Светата литургия храмът бе изпълнен с вярващи, дошли да се помолят и да потърсят духовна утеха, надежда и подкрепа. В атмосфера на смирение и преклонение миряните останаха до края на богослужението.
Видинският митрополит Пахомий разказа за историята и духовното значение на светата икона. В своята проповед той призова вярващите да не приемат посрещането на иконата като еднократно събитие, а да идват често в храма, да отправят молитвите си към Св. Богородица както за себе си, семейството, града и за цяла България.
Присъствието на копието на чудотворната икона в Белоградчик е възможност за местната православна общност да се докосне до духовната традиция на Света гора и да превърне храма в още по-силно място за молитва, надежда и утеха.
В края на църковното тържество всички присъстващи бяха поканени на обща трапеза в двора на православния храм. Така празничният ден завърши с чувство за единение и общност – в духа на християнската традиция и гостоприемство.
