Село Градец разказва своите истории във филма „Когато баба и дядо бяха деца“

Читалище „Просвета“ във видинското село Градец представи филма „Когато баба и дядо бяха деца“. Продукцията е създадена по едноименния проект на културната институция, спечелил финансиране по програма „Любителско изкуство“ 2025 на Национален фонд „Култура“. Филмът среща младото поколение с възрастните жители на селото и разказва за техния живот, детство, игри, музикални инструменти и традиции.      

Георги, Кристиян и Константин са сред главните герои във филма „Когато баба и дядо бяха деца“. Тримата са част от младото поколение, което във филма се среща с по-възрастните жители на Градец, за да чуе техните истории и да разбере как е изглеждало детството преди години.   

За младите участници най-интересни се оказват игрите, с които са се забавлявали техните баби и дядовци – игри, които днес звучат почти непознато, но някога са били неизменна част от детството.    

А историите се оказват много повече от просто спомени. Те ни връщат във време, когато децата са прекарвали часовете си навън, игрите са били измисляни сами, а музиката и традициите са били естествена част от ежедневието. Именно това минало оживява във филма – разказано от хората, които са го преживели. Те говорят за своя живот, за детството, за игрите, за музикалните инструменти и за онези малки неща, които днес изглеждат далечни, но все още пазят духа на едно отминало време.  

На откритата сцена в Градец филмът събра жители на селото, които имаха възможност да видят познати лица и да чуят истории, които със сигурност не са забравени.   

За младите участници това е среща с миналото по различен начин – не от учебник или снимка, а през думите и спомените на своите баби и дядовци. А за по-възрастните – възможност да разкажат. Да си припомнят. И най-вече да предадат нататък онова, което не бива да бъде забравяно. А читалище „Просвета“ вече гледа и към следващото предизвикателство – културната институция е кандидатствала с нов проект, насочен към възраждането на театралната дейност в селото  

Понякога най-ценните истории не са написани в книги. Те живеят в спомените на хората – и чакат някой да ги попита: „Какво беше, когато вие бяхте деца?“