Как липсата на държавен бюджет се отразява върху общините
Липсата на приет държавен бюджет в началото на годината поставя общините в режим на финансова несигурност, който ограничава възможностите им за планиране и изпълнение на политики. Вместо по нова финансова рамка, местните власти функционират по удължителен закон, който им позволява да разходват ежемесечно до една дванадесета от средствата, заложени в бюджета за предходната година.
Годината започва без приет държавен бюджет, а това автоматично поставя общините в режим на финансова предпазливост и ограничено действие. „Знаете, че има удължителен закон и действа миналогодишния държавен бюджет, който най-простичко казва, че се харчи една дванадесета от предвидените средства за 2025 година. Така че в този смисъл има нормативна наредба, освен това трябва да напомня, че и в предишни години се е случвало. Така че по-скоро общините работим в режим не изключение, а не на правило.“ – разясни Мартин Дончев – зам.-кмет на община Видин.
Макар общинската администрация да се стреми да не спира или отлага планирани инвестиции, подобен сценарий не е изключен. Причината е, че голяма част от общинските проекти са дългосрочни – изпълняват се в рамките на две до три години. За този период икономическата среда се променя чувствително, а цените, заложени в проектите, не са актуални. Като „тревожна“ заместник-кметът определя ситуацията при проектите за саниране на жилищни блокове. Финансовите сметки са правени преди години, а към момента няма яснота дали средствата ще бъдат достатъчни за реалното им изпълнение.
Липсата на бюджет обаче не отменя законовите задължения на общините. От 1 януари минималната работна заплата трябва да бъде увеличена, което за община Видин означава допълнителен разход между 800 и 900 хиляди лева годишно. Това се случва на фона на факта, че вече трета година местната власт не повишава местните данъци и такси. Опитът от миналата година показва, че късното приемане на държавния бюджет има своите последици.
До приемането на държавния бюджет общините остават в режим на ограничено планиране, принудени да балансират между законови изисквания, нарастващи разходи и очакванията на гражданите за развитие и по-добра среда на живот.
