България вече разполага с едно от най-модерните хранилища за радиоактивни отпадъци в Европа

България вече разполага с едно от най-модерните хранилища за радиоактивни отпадъци в Европа. Стратегическо съоръжение бе официално открито от министъра на енергетиката Трайчо Трайков, който стои в основата на целия проект. В хранилището ще се съхраняват ниско- и средно радиоактивни отпадъци от промишлеността, медицината и бита, които са генерирани единствено на територията на страната ни. Предвижда се съоръжението да се запълва през следващите 60 години. 

Със символично прерязване на лента енергийният министър Трайчо Трайков и изпълнителния директор  на Държавно предприятие Радиоактивни отпадъци инж. Дилян Петров  откриха Националното хранилище за радиоактивни отпадъци. Стратегическият обект се намира на площадка „Радиана“, до АЕЦ Козлодуй. 

Националното хранилище представлява многобариерно инженерно съоръжение, проектирано по най-високите изисквания за безопасност на Международната агенция за атомна енергия и европейските практики. Основната му функция е да осигури надеждно и трайно изолиране на радиоактивните отпадъци от човека и околната среда, посочи инж. Дилян Петров.

С общ капацитет от 66 стоманобетонни клетки и възможност за съхранение на близо 19 000 контейнера, хранилището ще функционира в рамките на около 60 години, като контролът върху него ще продължи още поне 300 години след това. Завършеният сега първи етап е с капацитет 22 клетки, в които могат да се съхраняват 6336 контейнера. Те ще бъдат запълнени с отпадъци само от извеждането от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ „Козлодуй“. С това съоръжение, страната ни попада директно в най-горния сегмент на страните развиващи ядрена енергетика, акцентира министър Трайков. 

9 години е отнело изграждането на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци у нас. Същинската дейност обаче е започнала още преди 15 г. по времето на служебния министър Трайков, който тогава отново бе на поста.

Хранилището е изградено с финансиране от Международен фонд „Козлодуй“ чрез Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на приблизително 76 милиона евро, както и с национално съфинансиране в размер на 34 милиона лева.