Изложба „Храни и пития на българите“ в Държавен архив-Видин

Изложбата, подредена в Държавен архив – Видин, „Храни и пития на българите – от ориенталската кухня до столовата“, представя историята на храните и напитките като част от развитието на България – от Освобождението до 90-те години на ХХ век. Тя включва над 130 фотографии от 29-те държавни архива в страната, които проследяват промяната в хранителната култура и общественото хранене през различните исторически периоди.

Изложбата „Храни и пития на българите – от ориенталската кухня до столовата“ е на Държавна агенция „Архиви“. Чрез фотографии тя проследява историята на храните и напитките от Освобождението до 90-те години на ХХ век. Представени са начините на производство и търговия, най-известните ресторанти и заведения, както и хранителните предпочитания на популярни личности и местата, които са посещавали представителите на изисканото общество.

Селяните и по-скромните градски слоеве се хранели оскъдно, докато на трапезата на софиянци често се сервирало само едно ястие – чорба или яхния. Обедното време в града се известявало с изстрел от пленено от турците оръдие. Готвело се предимно с мас, а в сряда и петък се спазвал пост. Много от храните, които днес се смятат за традиционни за българската кухня, се налагат масово през XIX и началото на XX век, първоначално сред по-заможните градски слоеве.

Съхраняването на храната е било сериозен проблем, поради което са се прилагали различни методи като осоляване, сушене и овалване в пепел. След 50-те години на ХХ век се налага практиката за приготвяне на зимнина в буркани, като капачките за тях се превръщат в търсена и дефицитна стока. Първият български битов хладилник „Мраз-75“ е произведен през 1958 г. През 1963 г. в списъците на чакащите за следващ модел са записани около 70 000 души, при годишен производствен капацитет на завода от 17 000 броя. Постепенно в домовете на по-заможните семейства навлизат и европейски кулинарни и сервизни практики, включително изискани рецепти, бохемски кристал и английски сребърни прибори.

По въпросите на детското хранене през 1929 г. д-р Иван Малеев препоръчва яйцата и месото да бъдат изключени от храната през първите четири години от живота на детето. През 30-те години на ХХ век за децата от бедните градски и селски семейства се организират безплатни училищни трапезарии, издържани основно от учителско-родителски настоятелства, местните власти и дарения. През 1951 г., със Закона за национализация на частните фондации, дейността на безплатните ученически трапезарии е прекратена, а грижата за изхранването на децата е поета от държавата. В изложбата са представени и фотографии на известни фабрики и реномирани заведения.

През първите години на социализма градската кулинарна сцена е силно ограничена. През 70-те и 80-те години на ХХ век популярни заведения носят имена на столици на братски държави – „Будапеща“, „Варшава“, „Берлин“. През 80-те години се извиват опашки пред новооткритите заведения за „гарнирани пити“ – социалистическия вариант на пицата.

Експозицията може да бъде разгледана до края на месеца.