Етнокултура на ромите в България и в област Видин 2
Обичаи и традиции на ромите.
Гергьовден е най-големият празник на ромите в България. Празнува се от всички ромски групи с изключение само на силно турчеещите се части от хорахане-рома, сред които се е празнувал до скоро. За всички тях Гергьовден е основният празник, включително и за ромите-мюсюлмани. Единствено при бургуджиите и дръндарите ролята на основен празник изпълнява Банго Васили, но и при тях Гергьовден се отбелязва изключително пищно. Най-важният елемент в подготовката е купуването на агне. Всеобщо поверие е, че агнето предназначено за курбан трябва да пренощува в къщата, затова то се купува най-късно на 4 или 5 май. При някои групи – празненствата започват от момента, в който агнето влезе в къщата. Тогава портите се окичват с разцъфнали клони – обикновено бук и върба, а на главата на агнето се поставя венец и свещичка, след което се прикажда „за здраве“. При други групи роми е прието празничното украсяване на къщите с разцъфнали клони на 5 май, но поставянето на венец със свещичка и прикаждането се извършва сутринта на 6-май. Този ритуал се прави и от видинските роми.
Георгьовден
Ритуално клане на агнето: При повечето роми клането на агнето-курбан е изключително тържествено. Обичайно то се извършва рано сутринта на 6 май. Във Видин клането се извършва на 5-ти, за да има достатъчно време агнето да се подготви за печене. При калдарашите е било прието да се коли агне за всяко момче в къщата. Днес поради икономически трудности този обичай започва да се изоставя, макар че все още се спазва при някои семейства. При останалите ромски групи традицията е всяка къща да коли по едно агне. А някъде (напр. в с. Мараш) агне колят само именниците, които раздават от месото и на останалите роми в махалата. Преди да бъде пренесено в жертва, агнето бива украсено. На главата му се поставя венец от гергевче, жито, здравец и пролетни цветя (напр. при калдарашите) или от разцъфнали клонки и върба.
Гергьовденска трапеза: При някои роми се изработва специална софра за Гергьовден – задължително кръгла, направена така, че „да няма гвоздей в нея“. Причината за отсъствието на гвоздей е, че желязото ръждясва: „На тази софра се слага агнето, курбана – не е хубаво в нея да има желязо или каквото и да е, 32 щом то ръждясва.” На средата на софрата се слага агнето, като се украсява богато. В устата му се поставя червено яйце (първото яйце от Великден), филия хляб, книжна пара (на възможно най-висока стойност) и златна пара. До агнето се поставя пресен чесън – той е против уроки и носи здраве. Задължително на масата се слага червено вино. Преди да започне обяда, трапезата се прикажда. Единствено във видинският ромски квартал „Нов път“, освен ритуалите свързани с агнето, за Гергьовден може да се видят лазарки. Момичета облечени в носии, със закичени цветя в косите обикалят домовете, за да пеят и танцуват. Сред групата има Булка и отговорничка за менчето пълно с вода и монети. Пеят за здраве и пожелават благополучие на домакините. В замяна получават пари и лакомства. Този обичай се изпълнява от незапомнени времена, поколения назад.
ВАСИЛЬОВДЕН
При различните етнически групи роми, наименованието и ритуалите на празника са различни, както и разположението им във времето. Общоприето е двете имена да са синоним на ромската Нова година – Василица, още наричана Банго Васил. Тоест, приема се, че празникът трае три дни, във всеки от които има определен ритуал. Той се празнува на 13, 14 и 15 януари. На 13 януари е т.нар. Повечерница. Семейството се събира около трапезата, на нея задължително трябва да има хвъркато животно – варена или печена кокошка, петел или гъска, обреден хляб, приготвен от домакинята, сарми. Хлябът се поръсва с ориз и монети за здраве и благополучие в дома. Вечерята е спокойна в духа на семейна топлина и уют. Младите момчета – ергените, обикалят домовете из ромския квартал, чукат на вратите на домакините пеят песни и наричат благопожелания за новата година. На 14-ти е Васильовден. Децата обикалят домовете на близки и познати, за да сурвакат за здраве и берекет. При калайджиите първи сурвака най-възрастният в дома, а при цуцуманите най-малкият. На децата се дават лакомства и парички. Възрастните пият греяна ракия. Обядът е празничен с музика, танци и веселие. На 15-ти е Банго Васил, думата „банго“ означава куц, Куцият Васил, може да се каже, че е скрита символиката на Васильовден на патерици. Общото между християнските празници около Коледа и Василица може да бъде открити в много от ритуалите. Това отново трябва да покаже колко тясно са се вплели в годините ромските и българските обичаи.
Договор № BG05M9OP001-2.056-0025-C01 по Проект № BG05M9OP001-2.056-0025 „Интегриран подход за социално-икономическа интеграция на уязвими групи в Община Видин”, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от община Видин и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
За още новини последвайте нашата фейсбук страница.
