Медиаторската професия – добра практика за интеграция на малцинствата
От години се говори за интеграцията на ромите. Случва ли се и какви добри практики има в тази насока? Това е обсъдено на кръгла маса във Видин под наслов „Модели на добри практики за интеграция на ромите“.
Сред добрите примери на форума бяха посочени медиаторите. Това са хората, които помагат на институциите в решаването на казуси от различен вид. В България моделът на здравния медиатор е въведен през 2001 г. от екипа на Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“. Тогава пилотно се изпълнява проект в квартал „Изток“ на град Кюстендил. Обучени са и първите пет здравни медиатори. „Вече имаме не само здравни, но и медиатори ангажирани с образованието и труда“, е коментирал на кръглата маса Петър Цветанов заместник-председател на Националната мрежа на здравните медиатори:
„Програмата за здравните медиатори е един от примерите за добри практики… Предисторията на Националната мрежа на здравните медиатори започва през 2001 г., когато в България се заговори за сериозните проблеми в областта на здравеопазването и особено за затруднения достъп на малцинствата до системата на здравни услуги. Това води до трайни увреждания на здравето, проблеми с диагностициране на заболявания, които са сравнително лесно разпространявани – като туберкулоза и др., детска и майчина смъртност, ниско имунизационно покритие, предпоставка за възникване на епидемии. Очертава се тревожна картина на здравния профил на уязвимите групи… Въвеждането на професията на здравния медиатор беше нов и непознат модел за България, който адресира проблемите, свързани с достъпа до здравни и социални услуги сред групите в неравностойно положение в българското общество…“
Медиатоската професия е въведена в редица европейски страни. В Испания и Франция здравно-медиаторната програма има над двадесетгодишна история. Във Финландия медиаторите се наричат „интеркултурни посредници“, в Холандия – „образователи на етническите малцинства“, в Румъния и Молдова – „санитарни медиатори“, в Словакия – „здравни медиатори“, в Сърбия – „теренни здравни работници“.
„Преди стартирането на здравното медиаторство една Фондация направи едно изследване в няколко града и издаде доклад, наречен „Здравни проблеми при малцинствата – пътища и средства за тяхното преодоляване“. В този доклад професор Търнев посочва, че ромите живеят 10 години по-малко. Това по себе си обосновава появата на здравните медиатори…“ – коментира Сашо Ковачев, здравен медиатор от сдружение „Лараго“ Кюстендил.
През годините професията се разви от пилотна неправителствена дейност до държавна политика – от 2007 г. здравните медиатори се назначават от общините със средства, отпуснати от държавния бюджет. Постоянните усилия на членовете на мрежата и успешната работа на здравните медиатори на терен доведоха до превръщането на Мрежата в най-голямата неправителствена организация в България, чиито членове ежедневно работят на терен, сред уязвимите общности.
Освен здраве и образование на ромската общност и е необходима и работа. Трудовата заетост е с ключова роля за интеграцията, е посочено още на форума.
Договор № BG05M9OP001-2.056-0025-C01 по Проект № BG05M9OP001-2.056-0025 „Интегриран подход за социално-икономическа интеграция на уязвими групи в Община Видин”, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от община Видин и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
За още новини последвайте нашата фейсбук страница.
